ОПРАВДАНИЯ ИЛИ ВЪЗМОЖНОСТИ?
ИЗБОРЪТ Е ТВОЙ

Изключително лесно и някак удобно е винаги да търсим оправдания за поведението си, постъпките си или дори за неуспехите си, обвинявайки всичко и всеки. И защо не? Говорейки за професия и кариера, истина е, че икономиката на България е далеч от цветуща, че възможностите ни са значително ограничени и това да започнем мечтаната работа в подобна обстановка лесно губи смисъл. Още един пример как бързо намираме оправдание за своето примирение. Има случаи, в които да се примирим е правилно решение. Случаи, в които няма какво да направим, но дори и тогава, някак за да преживеем по-лесно това състояние трябва да намерим смисъл. От друга страна моментите пречки, които възпрепятстват реализирането ни в мечтана от нас професия, сами по себе си, не трябва да бъдат нещо, с което да се примиряваме.

Преди да стигнем до избора за примирение или не, трябва да намерим тази „мечтана професия“, която да съчетава нашата страст, умения и разбира се пазарното търсене. Не по малко важно е да ѝ придадем смисъл – нашия смисъл. Разбирам, че това далеч не е лесна задача. Също както разбирам и че има много предпоставки, превръщайки такова начинание в имагинерно, някак напълно невъзможно и до известна степен безсмислено, особено ако живеем в град където възможностите са „значително по-ограничени“.  С други думи или работя това или седя без работа. Една реална и лесна страна на монетата. Не толкова лесна за живеене, колкото за оправдание и примирение.

И отново се изправяме пред избора, да се примирим или въпреки трудностите да опитаме да се реализираме, не просто в коя да е професия, а в тази която обичаме. Ако за миг поспрем да търсим и изтъкваме толкова усилено начините, по които такова начинание е обречено на провал, може би в този миг ще видим една, две или повече възможности. Непрекъснатото отрицание, в по-голямата си част, всъщност отново е начин да открием своето добро оправдание, за да не излезем от зоната си на комфорт. Споменавайки зона на комфорт искам да подчертая, че не винаги сме щастливи в тази така наречена зона, просто чувстваме сигурност в нея. Знаем какво ни чака утре, вдругиден – изградили сме ритуали. А всеки човек малко или много търси сигурност.  “Животът започва там, където свършва зоната ви на комфорт.” е казал Нийл Доналд Уолш.

И да се върнем отново там от където започнахме, но с променено мислене и готовност да напуснем комфортната си зона. Тогава, може би ще намерим нужната мотивация и ще успеем да видим възможностите. Ако не може да се реализираме в малкия град, да разширим ли хоризонтите си? Ако се нуждаем от повече знания, да започнем ли да ги придобиваме, четейки и търсейки безплатни източници? Трябва ли да започнем да създаваме контакти в професионалната сфера, в която искаме да се развиваме? Виждаме ли като възможност за нас това да потърсим помощ или съвет? Истина е, че този процес не е лесен и понякога е далеч по-труден отколкото си го представяме, но също така е истина , че има възможности, стига да сме готови да направим необходимите компромиси, да излезем от зоната си на комфорт, да спрем с оправданията, да намерим смисъл и да отделим значително време на всяка една уж несъществуваща възможност.

Атанас Михайлов